I Hate To Play: WCW Backstage Assault

Shity Games Time! Тази седмица ще обърна внимание на wrestling симулаторите. В днешни дни те са изпипани, с хубава графика, с много опции, възможности и разнообразие. Но преди едно десетилетие нещата не стоят точно по този начин. Представям ви поредния продукт, който е добре замислен на хартия , но осъществен по вазможно най-малоумният начин. Играта за Nintendo 64 WCW Backstage Assault!

Геймплей: Основния минус на играта е точно тук. Още от самото начало при избирането на съответния играч с който искате да играете контролера ви удря в главата и ви казва "Да ама не". Избирането на играча ставалесно , но чак след като разгадаете системата за избиране, която незнайно защо авторите са измислили , за да ви влязат под кожата още преди самата игра да е започнала. Толкова ли е трудно да се направи простичък Select Screen на който с посоките на горе и надолу да изберете необходимият за вас играч? Явно да , защотоавторите са решили, че е много по оригинално да цъкате всички възможни посоки на джопада и да се надявате

на късмета си че ще попаднете на човека, който търсите. Опциите в менюто са Exhibition, Hardcore Challenge , Hardcore Gauntlet, Create a Superstar и Hall of Champions. В първата опция играта е нормален arcade. Избирате (ако успеете) играч след което (отново ако успеете) опонент, терен и играта започва. Оправлението е ужасно! Всеки път когато натиснете някой бутон или ударът, който нанасяте е слаб или пък комбинацията от бутони , която ползвате , за да заклучите някоя хватка се оказва неуспешна. През това време противникът ви не се бави , а ви рита задника по всякакъв възможен начин, който се сетите. Това вероятно е най-лошият котрол над играч в wrestling симулатор, който съм играл някога. За разлика от други такива тук няма да видите ринг. Играта е създадена спецялно за битки в съблекалнята, улицата и всякакви други терени, които можете да избирате преди мачът да започне. В втората опция Hardcore Challenge  може да предизвиквате шампиони за титли и да отключвате нови играчи, терени и оръжия. В третата опция Hardcore Gauntlet може да изпробвате нервите си с ужасното оправление. След като победите в нея опонента си идва нов такъв, но ще сте касметлия ако изкарате и 10 мин в тази опция без да си почупите пръстите в опит да направите някое комбо и да победите. Също така с всеки нов опонент в тази опция трудноста се увеличава. Така трябва да се борите не само с ужасния контрол, но и с нивата на играта. Create a Superstar ви предлага да създадете свой играч. Доста простичко е менюто там за разлика от select screen-а , но разнообразието не е много голямо. Hall of Champions са нещо като ранглиста и в нея може да видите резултатите както

вашите резултати така и на компютъра. 

Графика: По принцип към старите игри не съм критичен към графиката, имайки в предвит тогавашните параметри на машините. Но в сравнение с тогавашната конкурентна игра WWF Smack Down! в Backstage Assault играчите приличат на екшън фигурки, куклички или сякаш са създадени от конструктор. В този случай по добре да бяха кръстили играта WCW Lego Assault. В графиката на декорите обаче няма, кой знае каква съществена разлика между двете игри.

Звук: Тук вече е нещо с което играта за времето си може да се похвали. Добре озвучено меню, добри направени звукови ефекти и доста добре използвани коментатори, които не повтарят през 2 минути репликите си. Ако я сравним с тогавашната конкурентна игра 

WWF Smack Down! по този критерии тук я превъзхожда. В SD! няма дори коментатори. 

Заключение: Играта е добра само от към озвучаване. Но хората играят игри, а не ги слушат. За това горещо ви препоръчвам да не играете този боклук. Ако искате да играете някой wrestling симулатор за 64 рацъквайте No Mercy. Ако пък ви се слуша нещо слушайте 

каквато музика харесвате просто стоте далеч от игра и я оставете в миналото да "почива ... в ... мир!"